Много обяснения по граматика стават объркващи, защото смесват два различни въпроса:

  1. Какъв вид дума или израз е това?
  2. Каква роля изпълнява в това конкретно изречение?

Първият въпрос се отнася до класовете думи, традиционно наричани части на речта.

Вторият се отнася до функциите в изречението, синтактичните функции или граматичните отношения.

Разбирането на разликата между тези две равнища е една от най-полезните основи при изучаването на граматика. И то не само на английския, а и на други езици.

Два различни въпроса: какво е и какво прави?

Разгледайте думата Daniel в следните изречения:

Daniel called Sarah. (Даниел повика Сара.)
Sarah called Daniel. (Сара повика Даниел.)
Sarah spoke to Daniel. (Сара говори с Даниел.)
This is Daniel’s book. (Това е книгата на Даниел.)

Думата Daniel е собствено съществително име във всеки пример. Класът, към който принадлежи, не се е променил.

Ролята ѝ в изречението обаче е различна:

  • в първото изречение Daniel е подлог;
  • във второто е допълнение;
  • в третото е част от предложна група;
  • в четвъртото посочва притежателя.

Така стигаме до основното разграничение:

  • класът думи показва какъв вид езиков елемент е нещо;
  • синтактичната функция показва каква роля изпълнява този елемент в конкретно изречение.

Двете са свързани, но не са едно и също.

Съществителното име често е подлог или допълнение. То обаче може да е и част от комплемент, модификатор или предложна група. Прилагателното име често пояснява съществително, но може да е и важна част от предиката.

Сравнете:

the tired student (умореният студент)
The student is tired. (Студентът е уморен.)

И в двата примера tired е прилагателно име. В първия то пояснява съществителното student. Във втория описва подлога чрез глагола is.

1. Класове думи: какъв вид елемент е това?

Думите се обединяват в класове според граматичното си поведение.

Значението помага, но само то не е достатъчно. Езиковедите разглеждат и въпроси като:

  • Какви форми може да има думата?
  • Къде може да стои в изречението?
  • С какви други думи може да се съчетава?
  • Какви словосъчетания може да образува?

Например пред съществителните имена в английския често може да има член:

a book (книга)
the house (къщата)

Много от тях имат и форми за множествено число:

book → books (книга → книги)
house → houses (къща → къщи)

Английските глаголи се държат по друг начин. Те често променят формата си според времето или съгласуването:

call → called (викам → повиках)
work → works (работя → работи)
be → is, are, was, were (съм → е, са, беше, бяха)

Традиционният термин част на речта все още се използва широко, особено в образованието. В съвременното езикознание често се предпочитат термините клас думи или лексикална категория.

Основните класове думи

Точната класификация се различава според граматичната традиция. Следните категории обаче са особено полезни за изучаващите езици.

Съществителни имена

Съществителните имена обикновено назовават хора, животни, предмети, места, събития, вещества или абстрактни понятия.

Sarah (Сара), teacher (учител), dog (куче), city (град), water (вода), meeting (среща), freedom (свобода)

Съществителните имена често изпълняват функцията на подлог или допълнение:

Sarah opened the door. (Сара отвори вратата.)
Sarah opened the door. (Сара отвори вратата.)

Но това, че една дума е съществително име, не я прави автоматично подлог или допълнение. Ролята ѝ зависи от изречението.

Глаголи

Глаголите обикновено изразяват действия, събития, процеси, състояния или отношения.

run (тичам), call (викам), happen (случвам се), change (променям се), know (знам), exist (съществувам), be (съм)

Глаголите обикновено образуват граматичното ядро на простото изречение в английския:

Sarah called Daniel. (Сара повика Даниел.)
The weather changed. (Времето се промени.)
Daniel knows the answer. (Даниел знае отговора.)

Не всеки глагол обаче описва съзнателно действие. Глаголи като know, belong, exist и seem означават по-скоро състояния или отношения, отколкото действия.

Прилагателни имена

Прилагателните имена обикновено изразяват признаци, качества или принадлежност към определен вид.

tall (висок), interesting (интересен), difficult (труден), wooden (дървен), international (международен)

Те могат да поясняват съществителни имена:

an interesting book (интересна книга)

Могат да стоят и след глаголи връзки като be, seem или become:

The book is interesting. (Книгата е интересна.)
The task seems difficult. (Задачата изглежда трудна.)

Наречия

Наречията са разнообразна категория. Те могат да изразяват време, място, начин, степен, честота или отношението на говорещия.

yesterday (вчера), here (тук), slowly (бавно), very (много), often (често), probably (вероятно)

Примери:

Sarah arrived yesterday. (Сара пристигна вчера.)
Daniel spoke slowly. (Даниел говореше бавно.)
The answer is probably correct. (Отговорът вероятно е верен.)

Не всяка английска дума, завършваща на -ly, е наречие. И не всяко наречие завършва на -ly.

friendly (дружелюбен) — прилагателно име
fast (бърз, бързо) — прилагателно име или наречие
often (често) — наречие

Местоимения

Местоименията се отнасят до хора, неща, групи или идеи, без да ги назовават отново.

I (аз), you (ти, Вие), she (тя), he (той), it (то), we (ние), they (те), someone (някой), who (кой), this (това)

Сравнете:

Sarah called Daniel. (Сара повика Даниел.)
She called him. (Тя го повика.)

Английските местоимения са особено полезни за този анализ. Някои от тях променят формата си според граматичната си роля:

she called him (тя го повика)
he called her (той я повика)

Разликата между she и her помага да се разпознае кой е подлогът и кой е допълнението.

Детерминатори

Детерминаторите стоят в началото на именните групи. Те уточняват за кой човек или предмет става дума, колко са или на кого принадлежат.

a (неопределителен член), the (определителен член), this (този), those (онези), my (мой), every (всеки), some (някои), three (три)

Примери:

the book (книгата)
my phone (моят телефон)
those students (онези студенти)
three questions (три въпроса)

Традиционните училищни граматики понякога отнасят някои от тези думи към прилагателните имена или местоименията. Съвременните граматики на английския често разглеждат детерминаторите като отделна категория. Причината е, че те се държат различно от обикновените прилагателни.

Предлози

Предлозите изразяват отношения, свързани с място, време, посока, причина, средство, придружаване и много други значения.

in (в), on (на), at (при, в), with (с), from (от), to (към, на), because of (заради), under (под)

Примери:

in the room (в стаята)
after lunch (след обяд)
with Daniel (с Даниел)
because of the weather (заради времето)

Предлогът обикновено въвежда предложна група:

Sarah spoke to Daniel. (Сара говори с Даниел.)
They met after work. (Те се срещнаха след работа.)

Съюзи

Съюзите свързват думи, словосъчетания или прости изречения.

and (и), but (но), or (или), because (защото), although (въпреки че), if (ако)

Примери:

Sarah and Daniel (Сара и Даниел)
tired but happy (уморен, но щастлив)
We stayed inside because it was raining. (Останахме вътре, защото валеше.)

Спомагателни глаголи

Спомагателните глаголи участват в образуването на въпроси, отрицания и форми за време, аспект, залог и модалност.

be, have, do, can, may, must, will

Примери:

Sarah is working. (Сара работи в момента.)
Daniel has finished. (Даниел е приключил.)
Did Sarah call? (Сара обади ли се?)
You must leave. (Трябва да си тръгнете.)

Думи като be, have и do могат да се използват както като спомагателни, така и като основни глаголи:

Sarah has finished. (Сара е приключила.) — спомагателен глагол
Sarah has a car. (Сара има кола.) — основен глагол

Частици и други граматични думи

В английския има и кратки думи, чието поведение невинаги се вписва лесно в традиционните категории.

Пример са частиците във фразовите глаголи:

turn off (изключвам)
give up (отказвам се)
look after (грижа се за)

Една и съща форма може да принадлежи към различни категории според употребата си:

She walked up the hill. (Тя се изкачи по хълма.) — предлог
She stood up. (Тя се изправи.) — частица или наречие според анализа

Това е една от причините граматичните категории невинаги да са толкова прости, колкото изглеждат в училищните списъци.

Междуметия и думи за отговор

Междуметията могат да изразяват реакции, емоции, поздрави или отклик в разговор.

oh (о), wow (уау), ouch (ох), hello (здравейте), yes (да), no (не)

Те могат сами да образуват завършено изказване:

Wow! (Уау!)
Yes. (Да.)
Hello! (Здравейте!)

Често връзката им с граматичната структура на останалото изречение е слаба.

2. Синтактични функции: каква роля изпълнява елементът?

Синтактичната функция описва как една дума, словосъчетание или подчинено изречение се свързва с останалата част от изречението.

Важно е да се знае, че тези функции се изпълняват не само от отделни думи, а и от цели словосъчетания.

В изречението:

The new student from Spain answered the question. (Новият студент от Испания отговори на въпроса.)

Подлогът не е само думата student. Цялата именна група the new student from Spain изпълнява функцията на подлог.

Термините за синтактичните функции се различават донякъде в традиционната граматика и съвременното езикознание. Следните категории дават полезна основа за изучаващите езици.

Подлог

Подлогът е елементът, който има основна граматична връзка с глагола или предиката.

В английските съобщителни изречения той често стои пред глагола:

Sarah called Daniel. (Сара повика Даниел.)
The window broke. (Прозорецът се счупи.)
This book is useful. (Тази книга е полезна.)

Подлогът често назовава човека или нещото, което извършва действието:

Daniel opened the door. (Даниел отвори вратата.)

Но това не е пълно определение.

Подлогът може да назовава и:

  • някого или нещо, което преживява дадено събитие;
  • нещо, което променя състоянието си;
  • някого или нещо, което се описва;
  • някого или нещо, което просто съществува или участва в дадена ситуация.

Примери:

Sarah heard a noise. (Сара чу шум.)
The glass broke. (Чашата се счупи.)
Daniel is tired. (Даниел е уморен.)
The problem still exists. (Проблемът все още съществува.)

Сара не извършва съзнателно действието „чуване“. Чашата не се чупи умишлено. И все пак Сара и чашата са граматичните подлози.

По-надеждно и достъпно определение за изучаващите езици е:

Подлогът е елементът, около който е организирано граматично изречението и за който предикатът съобщава нещо.

Дори това определение е приблизително, защото подлозите се държат различно в различните езици. То обаче е по-точно от твърдението, че подлогът винаги е „човекът, който извършва действието“.

Предикат

Предикатът е това, което изречението съобщава за подлога.

В изречението:

Sarah called Daniel. (Сара повика Даниел.)

предикатът е:

called Daniel (повика Даниел)

В изречението:

Daniel is tired. (Даниел е уморен.)

предикатът е:

is tired (е уморен)

В традиционната граматика терминът „предикат“ понякога се използва в по-тесен смисъл — за глагола или глаголната група. В съвременния анализ той често означава цялата част от изречението извън подлога.

Предикатът може да изразява:

  • действие;
  • събитие;
  • състояние;
  • признак;
  • идентичност;
  • отношение.

Примери:

Sarah ran home. (Сара изтича до дома си.)
The window broke. (Прозорецът се счупи.)
Daniel knows the answer. (Даниел знае отговора.)
Sarah is tired. (Сара е уморена.)
Daniel is a teacher. (Даниел е учител.)

Важната информация невинаги се съдържа само в глагола.

В изречението:

Daniel is a teacher. (Даниел е учител.)

глаголът is свързва подлога с описанието a teacher. Изразът a teacher носи голяма част от лексикалното значение на изречението.

Допълнение

Допълнението е синтактична група, тясно свързана с глагола. То обикновено назовава човек или нещо, засегнато от събитието.

Sarah called Daniel. (Сара повика Даниел.)
Daniel opened the window. (Даниел отвори прозореца.)
They discussed the problem. (Те обсъдиха проблема.)

В английския обикновено се прави разлика между пряко допълнение и непряко допълнение.

Пряко допълнение

Прякото допълнение обикновено назовава човека или нещото, което е най-пряко засегнато, възприемано, създавано или въвлечено в събитието.

Sarah opened the door. (Сара отвори вратата.)
Daniel read the article. (Даниел прочете статията.)
They built a house. (Те построиха къща.)

Непряко допълнение

Непрякото допълнение често назовава получателя или този, в чиято полза се извършва действието.

Sarah gave Daniel the book. (Сара даде книгата на Даниел.)

Тук:

  • Daniel е непрякото допълнение;
  • the book е прякото допълнение.

В английския подобно отношение често може да се изрази и с предложна група:

Sarah gave the book to Daniel. (Сара даде книгата на Даниел.)

Двете конструкции са близки по значение, но не са граматично еднакви.

Комплемент

Комплементът допълва значението, което изисква даден глагол, прилагателно, съществително или изречение.

Сравнете:

Daniel became a teacher. (Даниел стана учител.)
Sarah seems tired. (Сара изглежда уморена.)
They put the book on the table. (Те сложиха книгата на масата.)

В тези примери изразите в получер шрифт не са обикновени преки допълнения.

  • a teacher посочва какъв е Даниел;
  • tired описва Сара;
  • on the table посочва мястото, което се изисква от глагола put.

Терминът „комплемент“ има широк смисъл и граматиките го използват по малко различни начини. За изучаващите езици основната идея е следната: комплементът е елемент, чието присъствие се изисква или допуска от граматичните свойства на друга част от изречението.

Модификатор

Модификаторът добавя допълнителна информация към друг елемент.

the old house (старата къща)
a book about language (книга за езика)
the student who arrived late (студентът, който пристигна късно)

Модификаторите могат да уточняват:

  • качества;
  • количества;
  • местоположение;
  • притежание;
  • идентичност;
  • допълнителни обстоятелства.

Те могат да бъдат отделни думи, словосъчетания или подчинени изречения.

Обстоятелствено пояснение

Обстоятелственото пояснение дава информация за обстоятелствата около дадено събитие или състояние.

То може да изразява:

  • време;
  • място;
  • начин;
  • причина;
  • цел;
  • честота;
  • продължителност;
  • условие;
  • степен.

Примери:

Sarah called yesterday. (Сара се обади вчера.)
They met in Budapest. (Те се срещнаха в Будапеща.)
Daniel answered very carefully. (Даниел отговори много внимателно.)
We stayed home because of the storm. (Останахме вкъщи заради бурята.)
She studies to improve her English. (Тя учи, за да подобри английския си.)

Обстоятелственото пояснение не е задължително да е наречие.

То може да бъде:

  • наречие: yesterday (вчера);
  • предложна група: in Budapest (в Будапеща);
  • именна група: last week (миналата седмица);
  • подчинено изречение: because it was raining (защото валеше).

Това е още един ясен пример за разликата между клас думи и синтактична функция.

Yesterday е наречие, което изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение.

In Budapest е предложна група, която изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение.

Last week е именна група, която изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение.

Различни видове изрази могат да изпълняват една и съща синтактична функция.

Класовете думи и синтактичните функции нямат еднозначно съответствие

Изкушаващо е да се запомнят прости съответствия като:

  • съществително име = подлог;
  • прилагателно име = модификатор;
  • наречие = обстоятелствено пояснение;
  • глагол = предикат.

Тези връзки са често срещани, но не са неизменни правила.

Именната група може да изпълнява функцията на подлог:

The new manager arrived. (Новият управител пристигна.)

Може да изпълнява функцията на допълнение:

We met the new manager. (Срещнахме новия управител.)

Може да изпълнява функцията на комплемент:

Sarah became the new manager. (Сара стана новият управител.)

Може дори да изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение:

We met last Monday. (Срещнахме се миналия понеделник.)

Прилагателното име може да пояснява съществително:

a quiet room (тиха стая)

или да е част от предиката:

The room is quiet. (Стаята е тиха.)

Предложната група може да пояснява съществително:

the book on the table (книгата на масата)

или да изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение:

The book is on the table. (Книгата е на масата.)

Следователно връзката между форма и функция е гъвкава:

Думи от един и същ клас могат да изпълняват различни функции. А една и съща функция може да се изпълнява от различни видове синтактични групи.

Този принцип е много по-полезен от наизустяването на еднозначни съответствия.

Класът на една дума невинаги е неизменно определен

Полезно е класът на думата да се възприема като нейното „речниково равнище“. Това сравнение обаче има граници.

Една и съща писмена форма може да има повече от една граматична употреба.

Разгледайте английската дума call:

I received a call. (Получих обаждане.) — съществително име
Please call me. (Моля, обадете ми се.) — глагол

Или email:

I sent an email. (Изпратих имейл.) — съществително име
Please email the document. (Моля, изпратете документа по имейл.) — глагол

Или clean:

a clean room (чиста стая) — прилагателно име
Please clean the room. (Моля, почистете стаята.) — глагол

Или fast:

a fast car (бърза кола) — прилагателно име
The car moved fast. (Колата се движеше бързо.) — наречие

В английския думите често преминават от една категория в друга без добавяне на видим формален показател. Езиковедите наричат този процес конверсия или нулева деривация.

Това означава, че най-точният въпрос невинаги е:

Каква част на речта е тази дума?

Често по-добрият въпрос е:

Като какъв клас дума се използва тази форма в конкретното изречение?

Затова в речника една и съща писмена форма може да е посочена като принадлежаща към няколко класа думи.

Подлогът не е същото като агенса

Едно от най-важните разграничения в граматиката е разликата между граматична функция и семантична роля.

Граматичната функция описва структурата на изречението:

  • подлог;
  • допълнение;
  • комплемент.

Семантичната роля описва как даден участник е въвлечен в събитието:

  • агенс: съзнателният извършител на действието;
  • експериенцер: човекът, който възприема или чувства;
  • пациенс: участникът, засегнат от събитието;
  • получател: човекът, който получава нещо;
  • инструмент: нещото, използвано за извършване на действието.

Разгледайте:

Daniel opened the door. (Даниел отвори вратата.)

Даниел е едновременно:

  • граматичният подлог;
  • семантичният агенс.

Сега сравнете:

Daniel heard a noise. (Даниел чу шум.)

Даниел все още е граматичният подлог. Семантичната му роля обаче е на експериенцер, а не на съзнателен извършител.

А сега:

The door opened. (Вратата се отвори.)

Вратата е подлогът, но не е агенс.

И още:

The door was opened by Daniel. (Вратата беше отворена от Даниел.)

Сега вратата е граматичният подлог, въпреки че Даниел остава семантичният агенс.

Това разграничение обяснява защо твърдението „подлогът е човекът, който извършва действието“ работи за някои начални примери, но не и като общо определение.

Граматичното ядро невинаги е обикновен глагол за действие

Много въвеждащи обяснения по граматика представят изречението така:

подлог + глагол за действие + допълнение

Този модел е често срещан:

Sarah opened the window. (Сара отвори прозореца.)

Но английските изречения могат да се изграждат и около много други видове предикати.

Събития

The window broke. (Прозорецът се счупи.)

Състояния

Daniel knows the answer. (Даниел знае отговора.)

Признаци

Sarah is tired. (Сара е уморена.)

Идентичност или принадлежност към категория

Daniel is a teacher. (Даниел е учител.)

Съществуване

There is a problem. (Има проблем.)

Преживяване

Sarah likes music. (Сара харесва музиката.)

Затова граматиката трябва да описва не само съзнателни действия. Тя трябва да обхваща и състояния, признаци, идентичности, промени, преживявания и отношения.

Универсално ли е това разграничение?

Разликата между вида на един израз и ролята му в по-голяма структура е изключително полезна при изучаването на различни езици.

Не бива обаче да приемаме, че всеки език разделя думите и синтактичните функции по същия начин като английския.

Езиците се различават по това:

  • колко ясно са разграничени съществителните, глаголите и прилагателните;
  • как се държат подлозите и допълненията;
  • дали местоименията са задължителни;
  • как се обозначават граматичните отношения;
  • как се разграничават темата и подлогът;
  • колко информация се изразява чрез словоред, окончания, частици или глаголни форми.

Затова езиковедите разграничават:

  1. категории, специфични за отделния език, определени от начина, по който работи той;
  2. съпоставителни понятия, които позволяват на изследователите да сравняват модели в различни езици.

Категориите „съществително име“, „глагол“, „подлог“ и „допълнение“ са изключително полезни. Точните им свойства обаче не могат просто да се пренесат без промяна от един език във всички останали.

Междуезикови проекти като Universal Dependencies използват обща рамка за анализ на много езици. Същевременно те отчитат особеностите на всеки език. В тази рамка класът на думата, морфологичната информация и синтактичните отношения се записват на отделни равнища. Това отразява същата основна идея, разгледана в тази глава: видът на израза и ролята му в изречението са свързани, но различни неща.

Три въпроса, които изясняват почти всяко изречение

Когато анализирате изречение, е полезно да си зададете три отделни въпроса.

1. Какъв вид елемент е това?

Съществително име, глагол, прилагателно име, местоимение, детерминатор, предлог, частица или друг вид израз?

2. Каква роля изпълнява тук?

Изпълнява ли функцията на подлог, допълнение, комплемент, модификатор или обстоятелствено пояснение?

3. Какво показва, че това е неговата роля?

Възможните сигнали включват:

  • словореда;
  • падежните окончания;
  • предлозите или следлозите;
  • частиците;
  • съгласуването на глагола;
  • формата на местоимението;
  • структурата на изречението;
  • интонацията;
  • значението и контекста.

Третият въпрос води към една от най-интересните области на граматиката.

Как слушателят разбира кой какво е направил и на кого?

Английският разчита до голяма степен на словореда. Унгарският и руският използват богати падежни системи. Японският и корейският често използват частици. Испанският съчетава словоред, глаголно съгласуване и диференцирано маркиране на допълнението. Мандаринският китайски използва словоред, частици, конструкции и контекст.

Не всички езици изразяват граматичните отношения по един и същ начин. Те разпределят тази задача между различни средства.

Основната идея

Най-важният извод е прост:

Категорията на една дума не е същото като функцията ѝ в изречението.

Съществителното име не е автоматично подлог.

Подлогът невинаги е агенс.

Прилагателното име не служи само за поясняване на съществителни.

Обстоятелственото пояснение не е задължително да е наречие.

А една и съща писмена форма може да принадлежи към различни класове думи в различен контекст.

Когато изучаващите езици разграничат тези равнища, граматиката престава да изглежда като сбор от несвързани термини. Тя се превръща в система от форми, функции и отношения.

В следващата глава ще сравним как различните езици обозначават тези отношения — чрез словоред, падежни окончания, частици, съгласуване и контекст.