Лесно ръководство за граматиката на различните езици
Граматиката често изглежда по-сложна, отколкото е. Една от причините е, че използваме различни понятия за различните равнища на изречението. Но невинаги обясняваме как тези равнища са свързани.
Едно съществително име не е същото като подлог.
Един глагол не е непременно целият предикат.
Едно прилагателно име невинаги стои непосредствено пред съществително.
А подлогът в изречението невинаги е човекът, който съзнателно извършва действие.
Добрата новина е, че едно просто разграничение може да направи много граматични обяснения по-разбираеми.
Когато разглеждате дума или словосъчетание, задайте си два отделни въпроса:
Какъв вид е този елемент?
и:
Каква роля изпълнява в това изречение?
Първият въпрос е за частите на речта, наричани още класове думи.
Вторият е за ролите в изречението, или синтактичните функции.
Те са свързани, но не са едно и също.
Първото равнище: какъв вид е думата?
Думите могат да се групират според това как се употребяват в даден език.
Тези групи традиционно се наричат части на речта.
Вероятно вече познавате много от тях.
Двете равнища накратко
Преди да разгледаме подробностите, нека сравним двете равнища.
Класове думи: какъв вид е елементът?
Тези понятия описват граматичния вид на думата.
- Съществително име: назовава лице, място, предмет, събитие или идея
Сара, град, книга, среща, свобода - Глагол: изразява действие, събитие, състояние или отношение
тичам, повиквам, случвам се, знам, съм - Прилагателно име: описва качество или признак
голям, интересен, уморен - Наречие: може да изразява време, място, начин, честота или степен
вчера, тук, бавно, често, много - Местоимение: посочва някого или нещо, без да го назовава отново
аз, тя, то, те, някой - Детерминатив (определяща дума): помага да уточним за кое нещо става дума, колко са нещата или на кого принадлежат
В английския: a, the, this, my, some, three - Предлог: изразява отношения, свързани с място, време, посока или съвместност
в, след, към, с - Съюз: свързва думи, словосъчетания или изречения
и, но, защото, въпреки че
Роли в изречението: каква функция изпълнява елементът тук?
Тези понятия описват как функционира дадена дума или словосъчетание в конкретно изречение.
- Подлог: лицето, предметът или идеята, за които се прави основното твърдение в изречението
Сара повика Даниел. - Предикат (сказуемна група): това, което изречението казва за подлога
Сара повика Даниел. - Допълнение: лице или предмет, засегнати от събитието, изразено с глагола, или тясно свързани с него
Сара повика Даниел. - Комплемент (допълващ елемент): допълва или уточнява смисъла на подлога, допълнението или друга част от изречението
Даниел е учител.
Сара изглежда уморена. - Модификатор (поясняващ елемент): добавя информация за друга дума или словосъчетание
новият ученик
книгата на масата - Обстоятелствено пояснение: дава информация за време, място, начин, причина или цел
Сара повика Даниел вчера.
Те се срещнаха в Будапеща.
Основната разлика е проста:
Класът на думата показва какъв вид елемент е тя. Ролята ѝ в изречението показва каква функция изпълнява в него.
Съществителни имена
Съществителните имена обикновено назовават хора, животни, места, предмети, събития или идеи.
Сара, учител, куче, Лондон, маса, среща, свобода
Глаголи
Глаголите обикновено изразяват действия, събития, състояния или отношения.
тичам, повиквам, случвам се, знам, съществувам, съм
Не всеки глагол описва видимо действие.
В изречението:
Даниел знае отговора.
„Знае“ е глагол, въпреки че Даниел не извършва физическо действие.
Прилагателни имена
Прилагателните имена описват качества или признаци.
висок, интересен, труден, син
Те често стоят пред съществително име:
интересна книга
Но могат да стоят и след глаголи като „съм“ или „изглеждам“:
Книгата е интересна.
Наречия
Наречията могат да изразяват време, място, начин, честота, степен или отношението на говорещия.
вчера, тук, бавно, често, много, вероятно
Примери:
Сара пристигна вчера.
Даниел отговори бавно.
Отговорът вероятно е верен.
Местоимения
Местоименията посочват хора или неща, без да ги назовават отново.
аз, ти, тя, той, то, ние, те, някой
Вместо да повтаряме:
Сара повика Даниел. Сара говори с Даниел.
можем да кажем:
Сара повика Даниел. Тя говори с него.
Детерминативи
Детерминативите помагат да уточним за кое нещо говорим, колко са нещата или на кого принадлежат.
В английския: a, the, this, those, my, every, some
Примери:
the book (книгата)
my phone (моят телефон)
those students (онези ученици)
Предлози
Предлозите изразяват отношения, свързани с място, време, посока, средство и много други значения.
в, на, при, с, от, към, след
Примери:
в стаята
след обяд
с Даниел
Съюзи
Съюзите свързват думи, словосъчетания или цели мисли.
и, но, или, защото, въпреки че
Пример:
Сара остана вкъщи, защото беше уморена.
Тези категории описват какъв вид граматичен елемент е думата.
Но все още не ни казват каква роля изпълнява тя в конкретно изречение.
Второто равнище: каква роля изпълнява думата?
Сега разгледайте това изречение:
Сара повика Даниел.
Можем да опишем думите според вида им:
- „Сара“ е собствено съществително име;
- „повика“ е глагол;
- „Даниел“ е собствено съществително име.
Но можем да опишем и ролите им:
- „Сара“ е подлогът;
- „повика Даниел“ образува основния предикат;
- „Даниел“ е допълнението.
Това са роли в изречението, а не части на речта.
Подлог
Подлогът е елементът, около който изречението е организирано граматически.
Често това е лицето или предметът, който извършва действие:
Сара отвори прозореца.
Но невинаги:
Прозорецът се отвори.
Даниел е уморен.
Сара чу шум.
Прозорецът не действа съзнателно. За Даниел се посочва състояние. Сара възприема звук, а не извършва умишлено действие.
И в трите случая това са граматични подлози.
За начинаещите е полезно следното определение:
Подлогът е лицето, предметът или идеята, за които се прави основното твърдение в изречението.
Това определение не е съвършено за всеки език. Но е по-надеждно от твърдението, че подлогът винаги „извършва действието“.
Предикат
Предикатът казва нещо за подлога.
Сара повика Даниел.
Прозорецът се отвори.
Даниел е уморен.
Сара стана лекар.
Предикатът може да изразява действие, събитие, състояние, качество, идентичност или промяна.
Допълнение
Допълнението е тясно свързано с глагола. Често то е лицето или предметът, засегнат от събитието.
Сара повика Даниел.
Даниел отвори прозореца.
Те обсъдиха проблема.
Модификатор
Модификаторът добавя информация за друг елемент.
новият ученик
старият телефон на Даниел
книгата на масата
Модификаторите могат да бъдат отделни думи или по-големи словосъчетания.
Обстоятелствено пояснение
Обстоятелственото пояснение дава информация за обстоятелства като време, място, начин, причина или цел.
Сара повика Даниел вчера.
Те се срещнаха в Будапеща.
Даниел отговори внимателно.
Останахме вкъщи, защото валеше.
Важна подробност: обстоятелственото пояснение не е задължително да бъде наречие.
Сравнете:
Сара повика Даниел вчера.
Сара повика Даниел след обяд.
Сара повика Даниел миналата седмица.
Тези изрази имат различна граматична форма:
- „вчера“ е наречие;
- „след обяд“ е предложна група;
- „миналата седмица“ е именна група.
Но и трите изпълняват сходна роля в изречението: казват ни кога Сара е повикала Даниел.
Един и същ вид дума може да изпълнява различни роли
Разгледайте името Даниел:
Даниел повика Сара.
Сара повика Даниел.
Сара говори с Даниел.
Това е книгата на Даниел.
Във всяко изречение „Даниел“ е собствено съществително име.
Но ролята му се променя:
- подлог;
- допълнение;
- част от предложна група;
- притежател.
Това е основната идея:
Частта на речта показва какъв вид елемент е думата. Ролята ѝ в изречението показва каква функция изпълнява тук.
Същият принцип важи и за прилагателните имена.
умореният ученик
Ученикът е уморен.
И в двата примера това е прилагателно име.
В първия то пояснява съществителното „ученик“.
Във втория участва в твърдението за ученика.
Видът на думата остава същият, но мястото ѝ в структурата на изречението се променя.
Понякога се променя дори частта на речта
Това разграничение става още по-интересно в английския. Там една и съща писмена форма понякога може да принадлежи към различни части на речта.
Разгледайте английската дума call:
I received a call. (Получих обаждане.)
Please call me. (Моля, обадете ми се.)
В първото изречение call е съществително име.
Във второто е глагол.
Същото важи за email:
I sent an email. (Изпратих имейл.)
Please email the document. (Моля, изпратете документа по имейл.)
Или за clean:
a clean room (чиста стая)
Please clean the room. (Моля, почистете стаята.)
В английския думите често могат да преминават в друга категория, без да получават видимо окончание.
Затова дори въпросът „Каква част на речта е тази дума?“ понякога изисква повече контекст.
По-полезният въпрос е:
Как е употребена тази дума в това изречение?
Как разбираме кой какво прави?
След като разграничим вида на думата от ролята ѝ в изречението, възниква още един въпрос:
Как езикът показва кой участник е подлог, допълнение, получател или има друга роля в събитието?
Езиците разполагат с няколко средства:
- словоред;
- окончания, добавени към думите;
- предлози или следлози (постпозиции);
- частици;
- промени във формата на глагола;
- форми на местоименията;
- специални синтактични конструкции;
- значение и контекст.
Повечето езици използват няколко от тези сигнали едновременно.
Но разпределят задачите между тях по различен начин.
Английски: словоредът е особено важен
Английският обикновено използва следния словоред:
Подлог – глагол – допълнение (SVO)
Сравнете:
Sarah called Daniel. (Сара повика Даниел.)
Daniel called Sarah. (Даниел повика Сара.)
Имената не променят формата си. Мястото им показва кой кого е повикал.
Английският обаче не разчита само на словореда.
Местоименията също дават насоки:
She called him. (Тя го повика.)
He called her. (Той я повика.)
Освен това изреченията могат да се преобразуват:
Sarah encouraged Daniel. (Сара насърчи Даниел.)
Daniel was encouraged by Sarah. (Даниел беше насърчен от Сара.)
Във второто изречение Даниел става граматичният подлог, въпреки че все още е човекът, който получава насърчението.
Словоредът е основен за английския. Но той работи заедно с местоименията, спомагателните глаголи, предлозите и структурата на изречението.
Френски и испански: познати модели с важни разлики
Френският и испанският обикновено използват същия основен словоред SVO като английския.
На френски:
Sarah appelle Daniel.
На испански:
Sara llamó a Daniel.
Но и двата езика добавят други сигнали.
Във френския местоименията в ролята на допълнение обикновено стоят пред глагола:
Sarah **l’**appelle.
„Сара го вика.“
В испанския глаголното окончание често дава информация за подлога:
Llamé a Daniel.
„Повиках Даниел.“
В испанското изречение не е нужна отделна дума за „аз“. Формата на глагола вече дава тази информация.
В испанския също често се поставя a пред допълнение, което назовава конкретен човек:
Sara llamó a Daniel.
Така дори близкородствени европейски езици не организират една и съща информация по напълно еднакъв начин.
Немски: важни са и словоредът, и падежите
Немският е полезен мост между английския и езиците с по-богати падежни системи.
Сравнете членовете:
der Mann
den Mann
Формата на члена може да покаже дали именната група изпълнява ролята на подлог или на допълнение.
В немския има и строги правила за мястото на глаголите, особено в главните и подчинените изречения.
Затова, когато учите немски, трябва да следите едновременно:
- мястото на елементите в изречението;
- промените в членовете, местоименията, а понякога и в съществителните и прилагателните имена.
Немският не разчита толкова силно на мястото на думите, колкото английският. Но словоредът му съвсем не е случаен.
Унгарски и руски: окончанията носят повече информация
Унгарският и руският използват падежни форми в по-голяма степен от английския.
В унгарския прякото допълнение обикновено се отбелязва с -t:
Sarah felhívta Danielt.
„Сара се обади на Даниел.“
Окончанието показва, че Даниел е допълнението. Затова тази именна група може да се премести на друго място, без да се превърне в подлог.
Но новият словоред може да промени смисловия акцент.
Изречението може да подчертае:
- кой е извършил действието;
- кого е засегнало то;
- коя информация е нова;
- какво се противопоставя.
В руския формите на съществителните, местоименията и прилагателните имена също се променят според падежа.
Това позволява повече промени в словореда, отколкото в английския. Но руският словоред също показва кое е на фокус и как е организирана информацията.
Затова е по-точно да кажем, че унгарският и руският имат по-гъвкав словоред, а не напълно свободен.
Окончанията показват много от граматичните отношения, а словоредът често помага да се оформи посланието.
Мандарински китайски: по-малко окончания, по-голяма роля за словореда и контекста
В мандаринския китайски има сравнително слабо словоизменение.
Глаголите обикновено не се изменят според лицето на подлога. А при съществителните няма падежна система като тази в руския или унгарския.
Обичайният основен словоред е SVO:
подлог – глагол – допълнение
Затова мястото на думите е важен ориентир.
Но мандаринският не е просто редица от думи с фиксирани места и непроменливи форми.
Той използва също:
- частици;
- аспектуални показатели;
- конструкции с обособена тема;
- класификатори;
- специални конструкции;
- контекст.
Изречението може да започва с тема, която не съвпада с граматичния подлог. Някои конструкции позволяват и допълнението да стои пред основния глагол.
Мандаринският показва, че един език може да има слабо словоизменение и въпреки това богата, добре организирана граматика.
Японски и корейски: кратки показатели след именните групи
В японския и корейския глаголът обикновено стои към края на изречението.
Типичният им словоред е:
Подлог – допълнение – глагол (SOV)
И двата езика използват кратки служебни елементи след именните групи, за да покажат ролите им.
Например в японския:
- -ga обикновено обозначава група, свързана с подлога;
- -o обикновено обозначава пряко допълнение;
- -wa често обозначава темата или противопоставяне.
Ето един опростен пример:
Sara-ga Daniel-o hometa.
„Сара похвали Даниел.“
Показателите помагат да разберем кое име каква роля изпълнява.
Корейският има подобни показатели за подлог, допълнение и тема.
Понякога обаче тези показатели се пропускат в разговорната реч, когато смисълът е ясен. Тогава слушателите разчитат повече на контекста, словореда и това, което участниците в разговора вече знаят.
Темата също невинаги съвпада с подлога. Това е важно разграничение и в двата езика.
Арабски: едно име, различни форми на езика
При арабския е нужно едно уточнение. Книжовният писмен език и всекидневните говорими разновидности не са еднакви.
Книжовният арабски може да използва:
- словоред;
- съгласуване на глагола;
- форми на местоименията;
- предлози;
- падежни окончания при внимателен изговор или в текст с пълни огласовки.
Възможни са и двата модела: глагол–подлог–допълнение и подлог–глагол–допълнение.
В повечето писмени текстове знаците за кратките гласни се пропускат. С тях отпадат и много от видимите падежни различия.
В разговорните разновидности на арабския старата система от падежни окончания също има много по-малка роля или почти напълно липсва.
Затова въпросът „Как арабският обозначава подлога и допълнението?“ няма един прост отговор. Отговорът зависи отчасти от това за коя форма на арабския говорим.
Хинди: показатели след съществителните
Хинди обикновено поставя глагола в края. Често използва и служебни думи след съществителните, наречени следлози.
На английски казваме:
with Daniel (с Даниел)
В хинди общият модел е:
Даниел с
Някои показатели могат да обозначават и получатели, конкретни допълнения или участник с роля на извършител в определени конструкции за минало време.
Но тези показатели не се добавят механично във всяко изречение. Употребата им зависи от фактори като:
- дали участникът е човек;
- дали е конкретен или вече познат;
- вида на глагола;
- дали действието се представя като завършено.
Хинди ни напомня, че граматичните роли невинаги се отбелязват еднакво във всички времена и конструкции.
Всеки език разпределя информацията по свой начин
Изкушаващо е да разделим езиците на прости двойки:
- езици, които разчитат на словореда, и езици, които разчитат на падежите;
- езици със строг и езици със свободен словоред;
- прости и сложни езици.
Реалността е по-интересна.
В английския голяма част от работата се върши от словореда.
В унгарския и руския формите на съществителните носят повече информация.
В испанския задачата се разпределя между словореда, глаголните окончания, местоименията и обозначаването на допълнението.
Немският използва и словоред, и падежи.
Мандаринският разчита на мястото на думите, конструкциите, частиците и контекста.
Японският и корейският често поставят граматични показатели след съществителните.
Арабският съчетава различни средства според разновидността на езика и контекста.
Никой език не разчита само на един сигнал.
Всички решават сходни задачи в общуването, но разпределят информацията по различен начин.
На какво да обръщате внимание, когато учите език?
Когато четете или слушате на нов за Вас език, не се фокусирайте само върху отделните думи.
Задайте си няколко въпроса за структурата.
Какъв вид е този елемент?
Съществително име ли е, глагол, прилагателно име, местоимение, предлог или друг вид дума?
Каква роля изпълнява тук?
Подлог ли е, допълнение, описание, модификатор или получател? Или дава информация за време и място?
Кои сигнали показват тази роля?
Търсете:
- мястото в изречението;
- окончанията;
- членовете;
- формите на местоименията;
- частиците;
- предлозите или следлозите;
- промените във формата на глагола;
- заобикалящия контекст.
Изречението неутрално ли е, или подчертава нещо?
Различният словоред може да не промени кой какво е направил. Но може да промени това, върху което говорещият иска да постави акцент.
Това е особено важно в езиците с гъвкав словоред.
Основната идея
Граматиката става много по-лесна, когато разграничим два въпроса:
Какъв вид дума или словосъчетание е това?
и:
Каква роля изпълнява в това изречение?
Съществителното име не е непременно подлог.
Подлогът невинаги е съзнателен извършител на действие.
Прилагателните имена не стоят само пред съществителни.
Една и съща роля в изречението може да се изпълнява от различни видове словосъчетания.
А различните езици използват различни сигнали, за да покажат кой какво е направил и към кого е било насочено действието.
Когато започнем да виждаме граматиката като система от видове думи, роли и сигнали, тя вече не изглежда като дълъг списък с произволни правила.
Езиците са различни, но въпросите, на които трябва да отговорят, са изненадващо сходни.
Научете повече
Тази статия Ви дава практичен ориентир за основните идеи. Разликите всъщност са по-нюансирани, особено когато сравняваме езици с много различни граматични системи.
Продължете с първата част от нашата по-задълбочена поредица:
В нея разглеждаме класовете думи, синтактичните функции, предикатите, комплементите и семантичните роли. Обсъждаме и доколко английските граматични категории могат да се прилагат директно към всеки език.
